ОБА̀ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; оба̀дя се -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Отговарям на повикване, запитване, или казвам нещо по повод на някаква реплика, без да ме питат. Тогава влезе новата ни учителка.. и започна да ни извиква един по един. Ние се обаждахме с пресипнали гласове и се надигахме от скърцащите чинове като пребити. Д. Цончев, М, 59-60. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работата, че този бил подлец, па оня бил крадец. Ал. Константинов, Съч., 245. — Ах! Там [на скамейката] има човек.. Човекът се обади кротко в полуздрача: — Моля, моля, госпожице... Не се безпокойте! М. Грубешлиева, ПП, 110. На вратата се почука и отвътре някой се обади: „Влез!“
2. Казвам, произнасям, изричам нещо. Тежки обувки стъпват и мъжки глас се обажда.
— Добър вечер. — Ти ли си, Ненчо? Много си закъснял днес. — Пощата закъсня! А. Каменова, ХГ, 235. Никой не смееше да се обади, да се спречка или скара с тях. Й. Йовков, Ж 1945, 102. — Брей, Кольо, — обади се една стара жена, — не бий булката си. Елин Пелин, Съч. II, 152.
3. Прен. За животно, птица, музикален инструмент и под. — издавам звук, глас. Запяха агънцата в кошарата, запяха насреща в градината малките работни пчели, обадиха се жълтите патенца в кринчето под ябълката. А. Каралийчев, ПС I, 37. Все още се обаждаха щурчета — несигурно, изморено, сякаш се молеха на нощта да не си отива. Ем. Станев, ЯГ, 25. — Не ти ли харесва как хубаво се обаждат, да речеме, цигулките или флигорните, а чуй пък само как се обажда тъпанът. Ал. Томов, П, 93. Внезапно се обажда дрезгавата тръба на куриера. Елин Пелин, Съч. II, 109.
4. Съобщавам някому, че отивам някъде или че предприемам нещо; предупреждавам. Василка, момичето му, погледа, погледа как всички момичета работят на градината, па една заран и тя си взе мотичката и без да се обажда някому, та там... Кр. Григоров, Н, 21-22. Като видя баща си да влиза през вратичката в двора, дядовата Стойнова дъщеря Лалка се стъписа: — Тате! Ама как... кога? Божичко, тръгнал и не се обадил! С. Северняк, ИРЕ, 66.
5. Съобщавам за себе си, изпращам отнякъде вест, обикн. с писмо. Как е Мичето? Къде е? На курорт била. Обажда ли се? Елин Пелин, Съч. IV, 213. — Отдавна старите не са се обаждали — каза Асен и надзърна в пощенската кутия. Д. Кисьов, Щ, 40. Старият ги изпрати до прага. Стараеше се да говори за туй и онуй; разправяше на Добри къде да го търси, ако му потрябвал; обещаваше, че сам ще се обажда по разни хора. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 513. — Ще ида в Тулча — каза той на братята си.. — Оттам ще ви се обадя... Без мое писмо няма да тръгвате наникъде... Ст. Дичев, ЗС I, 387.
6. Свързвам се с някого по телефон; телефонирам. Докато чакаше да пристигне Горанов, който беше се обадил по телефона, че тръгва насам, Христо Железаря стоеше изправен.. и приказваше нещо на Станкул. Ст. Марков, ДБ, 445. Не смееше да се обади по телефона, защото старата стоеше по цял ден вкъщи. М. Грубешлиева, ПИУ, 278.
7. Разг. Отивам при някого, за да се видим и да поговорим. — Хайде отивам да се обадя на Драгнев. М. Грубешлиева, ПП, 277. — Е, сега аз трябва да си гледам и другата работа. Ако ви трябва нещо, обаждайте се, пък и аз ще наминавам по-често. И. Петров, НЛ, 54. Винаги когато идва в София, той ми се обажда, отиваме някъде заедно, за да си припомним миналите дни. П. Вежинов, НС, 52.
8. Прен. Разг. За хроническа болка, заболяване или друго някакво физическо усещане — проявявам се с признаците си отново, давам признак, знак за съществуването си. Когато поставят грубите белезници на ръцете му, той [Ясенов] сподавено изохква.. Просто от рязкото извиване се обажда болката на простреляната му преди осем години ръка. Н. Христозов, ПД, 57. Телефонът продължава да звъни. Баща ми ходи като сянка. Обади се и язвата му. Ст. Христозова, ДТСВ, 22. Преди да отговори, той [Левски] приближи миндера и седна, тъй като от дългото стоене раната се беше обадила. Ст. Дичев, ЗС I, 620. До София оставаше още доста време, а гладът вече почваше да се обажда. К. Константинов, ППГ, 224.
◊ Обаждам се като куче в ръженица. Диал. Говоря, без да ме питат, а само за да кажа нещо.